26.11.2007 г., 15:48

Две таблетки тишина...

Поезия » Любовна

1K 0 9

Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико?
Нима всичко е толкова забравено,
че непоносимостта виси, като наточена брадва
във въздуха?
Забравихме света, забравихме за нас...
всичко е толкова отдавна...
Отдавна беше шум и парадиране на чувства...
Сега си лягаме, непознати, странници,
изпили по две таблетки тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

xaoc (Павел Чавдаров)

Крачката от любовта до омразата е всъщност една много тънка граница изплена от паяци.И се описва с една единствена дума "БЕЗРАЗЛИЧИЕ" ....

2007-12-08T06:19:18+02:00
konche (Криста)

Приятно ми е да се запознаем! "Всичко е толкова отдавна", но после ще има ли време за още и свърши ли всичко тогава? Колко е голяма крачката от любовта до омразата?

2007-11-27T00:23:55+02:00
dickinson (Бина Влади)

поздрав! харесаха ми таблетките тишина...

2007-11-26T17:22:20+02:00
Бинев (Калоян Бинев)

Браво отново образна поезия! И натоварена с мисъл!
Поздрави!

2007-11-26T17:06:58+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Дано няма пристрасряване или по-лошото, да са последните таблетки за нас!

Замислящо, чудесно!!!

2007-11-26T16:17:18+02:00