Две таблетки тишина...
Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико?
Нима всичко е толкова забравено,
че непоносимостта виси, като наточена брадва
във въздуха?
Забравихме света, забравихме за нас...
всичко е толкова отдавна...
Отдавна беше шум и парадиране на чувства...
Сега си лягаме, непознати, странници,
изпили по две таблетки тишина...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико?
Нима всичко е толкова забравено,
че непоносимостта виси, като наточена брадва
във въздуха?
Забравихме света, забравихме за нас...
всичко е толкова отдавна...
Отдавна беше шум и парадиране на чувства...
Сега си лягаме, непознати, странници,
изпили по две таблетки тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Чавдаров Всички права запазени
