Отварям очи... светът е един голям пущинак... ... два кактуса отдавна изцедени, като спукани балони се гушат в небитието... Чашата на масата е празна, някой в нея давил е терзания и срам вчера... ... а днес изплюл е мъката си, като употребена дъвка.... Вкус на мухъл ли усещам в отдавна изтерзаните чувства? Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се суета? Какво искаш, познат страннико? Нима всичко е толкова забравено, че непоносимостта виси, като наточена брадва във въздуха? Забравихме света, забравихме за нас... всичко е толкова отдавна... Отдавна беше шум и парадиране на чувства... Сега си лягаме, непознати, странници, изпили по две таблетки тишина...
Приятно ми е да се запознаем! "Всичко е толкова отдавна", но после ще има ли време за още и свърши ли всичко тогава? Колко е голяма крачката от любовта до омразата?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.