xaoc (Павел Чавдаров)
17 8
Nov 26, 2007, 3:48 PM

Две таблетки тишина... 

  Poetry » Love
791 0 9
Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико?
Нима всичко е толкова забравено,
че непоносимостта виси, като наточена брадва
във въздуха?
Забравихме света, забравихме за нас...
всичко е толкова отдавна...
Отдавна беше шум и парадиране на чувства...
Сега си лягаме, непознати, странници,
изпили по две таблетки тишина...

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Крачката от любовта до омразата е всъщност една много тънка граница изплена от паяци.И се описва с една единствена дума "БЕЗРАЗЛИЧИЕ" ....
  • Приятно ми е да се запознаем! "Всичко е толкова отдавна", но после ще има ли време за още и свърши ли всичко тогава? Колко е голяма крачката от любовта до омразата?
  • поздрав! харесаха ми таблетките тишина...
  • Браво отново образна поезия! И натоварена с мисъл!
    Поздрави!
  • Дано няма пристрасряване или по-лошото, да са последните таблетки за нас!

    Замислящо, чудесно!!!
  • С две няма да ми се размине...цялото шишенце наведнъж...
    Невероятен стих!
  • О, БРАВО! Много, много ми хареса! Аплодисменти!
  • "Две таблетки тишина",дяволска истина!Че и по повече пием да заглушим гласа на самотата и душата!Поздравления!
  • "Нима всичко е толкова забравено,
    че непоносимостта виси, като наточена брадва
    във въздуха?"

    Поздравления!
Random works
: ??:??