xaoc (Павел Чавдаров) xaoc (Павел Чавдаров)
17
Nov 26, 2007, 3:48 PM

Две таблетки тишина...

  Poetry » Love
1K 0 9
Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико?
Нима всичко е толкова забравено,
че непоносимостта виси, като наточена брадва
във въздуха?
Забравихме света, забравихме за нас...
всичко е толкова отдавна...
Отдавна беше шум и парадиране на чувства...
Сега си лягаме, непознати, странници,
изпили по две таблетки тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Чавдаров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • xaoc (Павел Чавдаров)
    xaoc (Павел Чавдаров)
    Крачката от любовта до омразата е всъщност една много тънка граница изплена от паяци.И се описва с една единствена дума "БЕЗРАЗЛИЧИЕ" ....
  • konche (Криста)
    konche (Криста)
    Приятно ми е да се запознаем! "Всичко е толкова отдавна", но после ще има ли време за още и свърши ли всичко тогава? Колко е голяма крачката от любовта до омразата?
  • dickinson (Бина Влади)
    dickinson (Бина Влади)
    поздрав! харесаха ми таблетките тишина...
  • Бинев (Калоян Бинев)
    Бинев (Калоян Бинев)
    Браво отново образна поезия! И натоварена с мисъл!
    Поздрави!
  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Дано няма пристрасряване или по-лошото, да са последните таблетки за нас!

    Замислящо, чудесно!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0