23.03.2007 г., 11:27

Две уморени крила

739 0 1
Виждам малко същество пред себе си,
с големи сини очи, потъмнели от тъга,
с голямо сърце, наранено от спомени,
с нежни, уморени крила...
Дали това е ангел, дошъл от мечтите,
или дявол, дошъл от мрака,
дали това си ти,
или просто са изминалите дни?
Аз не знам... но знам, че ме познава...
Знам, че е дошъл за мен,
за да ми припомни сънишата,
мечтите ужасно тъжни...
Знам, че искам това да си ти,
но не си...
А просто две големи сини очи
и две уморени крила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...