31.12.2024 г., 9:08

Две водки "Smirnoff"

338 3 3

ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF

 

… за мен навярно мислиш, че съм луд,

че абсолютно станал съм излишен? –

по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,

но нито ред за тебе той не пише,

 

мълчи дори проклетият „news-room“ –

и снощи тряснах своя телевизор,

по теб изгубих вече ум и дум! –

мечтая да те зърна в „Two“ – и в „Blizo“,

 

прекрасна, малка утринна Жена, 

с която да се вейна из квартала –

спасителното снопче Светлина,

да ти се кротна в мекото на шала! –

 

пак да те водя в цъфналата ръж,

да ме прощава Робърт Бърнс пред Джени! –

и да не съм един забравен Мъж

във своите стиховищни Вселени!

 

И мисля си – на водка-две „Smirnoff“ –

ти в моя сън единствена не влезе.

Жена за чудо, приказ – и Любов! –

с която аз бях Космос от Поезии.

 

30 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията диша в теб равномерно и красиво и изкачва върхове, без да се задъхва - тихо, естествено и живописно!
  • Красота и любов!
  • прекрасна, малка утринна Жена,
    с която да се вейна из квартала –
    спасителното снопче Светлина,
    да ти се кротна в мекото на шала! –

    Неподражаем!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...