Две вълни - родени във безкрая,
в необятната просторна шир.
Къде забързани отиват -
бягат, блъскат се безспир.
Две вълни прегърнати пътуват,
мили думи си шептят.
Можеш да ги чуеш, те бушуват
и от любов искрят.
Омаяни от любовта безумна,
не забелязаха скалата.
Разбиха се на капки шумно
и опустяха в миг сърцата.
Удариха се с всичка сила,
но бяла пяна се роди.
Така любовта всесилна
в чудо ново се прероди.
Ще се разбиват вълни в безкрая
и отново ще се прераждат.
Така от любовта велика
чудеса прекрасни ще се раждат.
© Даяна Узунова Всички права запазени