Dec 28, 2007, 5:21 PM

Две вълни

  Poetry » Love
1.4K 0 7

Две вълни - родени във безкрая,

в необятната просторна шир.

Къде забързани отиват -

бягат, блъскат се безспир.

 

Две вълни прегърнати пътуват,

мили думи си шептят.

Можеш да ги чуеш, те бушуват

и от любов искрят.

 

Омаяни от любовта безумна,

не забелязаха скалата.

Разбиха се на капки шумно

и опустяха в миг сърцата.

 

Удариха се с всичка сила,

но бяла пяна се роди.

Така любовта всесилна

в чудо ново се прероди.

 

Ще се разбиват вълни в безкрая

и отново ще се прераждат.

Така от любовта велика

чудеса прекрасни ще се раждат.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...