Dec 28, 2007, 5:21 PM

Две вълни

  Poetry » Love
1.4K 0 7

Две вълни - родени във безкрая,

в необятната просторна шир.

Къде забързани отиват -

бягат, блъскат се безспир.

 

Две вълни прегърнати пътуват,

мили думи си шептят.

Можеш да ги чуеш, те бушуват

и от любов искрят.

 

Омаяни от любовта безумна,

не забелязаха скалата.

Разбиха се на капки шумно

и опустяха в миг сърцата.

 

Удариха се с всичка сила,

но бяла пяна се роди.

Така любовта всесилна

в чудо ново се прероди.

 

Ще се разбиват вълни в безкрая

и отново ще се прераждат.

Така от любовта велика

чудеса прекрасни ще се раждат.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...