Двете ни ръце
Ръцете ни премръзнали се впиха
една във друга, търсейки подслон.
постоплиха се, и се съживиха
почувстваха се в нежен унисон.
И сякаш неусетно стана чудо:
ръцете сляха се в едно,
еднакво топли, плътно долепени
две длани, десет пръста – но едно!
Като че Господ беше ги създал
една за друга – точно и по мярка,
и най-щастлива всяка Той е дал
да бъде само в своята другарка!
В едно – като отлети от метал,
като изваяни в едно парче от мрамор,
като че винаги са били все така
и да се отделят е невъзможно.
Не мога да те пусна – ще загуби
най-топлото си чувство мойта длан,
ръката ми самотна ще се буди
жадуваща за онзи нежен плам!
Ръката ти във мойта става огън
и сгрява цялото ми същество,
топя се и изгарям, изнемогвам
от щастие, във чудно тържество!
О, Господи, благодаря за всичко!
Благослови ни, моля, от Небе –
сърцата ни, душите ни, съдбите
да слееш като нашите ръце!
Амин!
25.11.2000г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Ценов Всички права запазени
