14.08.2023 г., 7:58

Двете половини на света

482 3 2

Двете половини на света

 

Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,

звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.

Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,

ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.

 

Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува.

Всичките ми болки, кошмари и страхове заличаваш.

Ти придаваш цвят на живота ми и си любовта,

ти си който ме обича нежно и който аз обичам.

 

И загубена в очите ти съм аз и времето е спряло,

и напълно съм замаяна, и от теб опиянена.

Жадна съм за твоите устни, в които се приютих.

Пияна съм от теб и си пея, ля-ля-ля-ля-ля-ля.

 

Ние сме като тапата и бутилката, сродни души,

ние сме като Слънцето и Луната и се допълваме.

Като изгрева и залеза, единия в другия започва.

Тръгнали сме да се заселим в града на любовта.

 

Загубих се в теб, но и се открих, ти си в сърцето ми.

Любов на живота ми, моя душа, избор си и съдба.

Ти си моя лек и зов, останалото е лъжа, истината - ти.

Ти си щастието, дървото на живота в моята градина.

 

Като двете половини на ябълката сме, сродни души,

Ти си всяко кътче вътре в мен, смисълът на думите ми.

Ние сме най-красивото приключение на любовта.

Един другиго опиянени и си пеем ля-ля-ля-ля-ля-ля.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце за думите и за изразеното мнение. Благодаря също че се поспря на моята страничка и остави светлинка. Бъди!
  • Апотеоз на любовта! Браво, Лили! Възхищавам се на такава силна любов! Думите ти бликат като от извор! Благодаря за споделеното. Рядко се случва човек да открие своята сродна душа. Кой не би го искал да постигне такова щастие! Лично аз не успях да открия своята сродна душа, но се радвам, когато срещна щастливи хора! От сърце ти желая, нека твоята любов да те съпътства през целия ти живот и във вечността!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...