Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,
звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.
Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,
ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.
Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува.
Всичките ми болки, кошмари и страхове заличаваш.
Ти придаваш цвят на живота ми и си любовта,
ти си който ме обича нежно и който аз обичам.
И загубена в очите ти съм аз и времето е спряло,
и напълно съм замаяна, и от теб опиянена.
Жадна съм за твоите устни, в които се приютих.
Пияна съм от теб и си пея, ля-ля-ля-ля-ля-ля.
Ние сме като тапата и бутилката, сродни души,
ние сме като Слънцето и Луната и се допълваме.
Като изгрева и залеза, единия в другия започва.
Тръгнали сме да се заселим в града на любовта.
Загубих се в теб, но и се открих, ти си в сърцето ми.
Любов на живота ми, моя душа, избор си и съдба.
Ти си моя лек и зов, останалото е лъжа, истината - ти.
Ти си щастието, дървото на живота в моята градина.
Като двете половини на ябълката сме, сродни души,
Ти си всяко кътче вътре в мен, смисълът на думите ми.
Ние сме най-красивото приключение на любовта.
Един другиго опиянени и си пеем ля-ля-ля-ля-ля-ля.
© Лили Вълчева Всички права запазени