24.07.2012 г., 13:23 ч.

Движение 

  Поезия » Пейзажна
771 0 2

Време е за природа, вкъщи само е несгода.
Все гледам снимки, превърнах го във мода,
забравил за слънчеви усмивки и аромати,
за всякакво движение, освен на крилати.

Красива планина зад свирката на локомотив,
омайна долина в колелата на звука креслив.
Пътува монотонно и унася всичко мило, 
с дъха на пътешествие душата ми открила.

Пред мене всичко вятърът събира и издува,
очите гъделичка, с цветовете сладко плува.
Пръхка желанието за още ново и различно, 
прибира с глътка сърцето старото, обичано.

На безгласните картини с музика помежду им  
въображението добавя солфежа необходим 
и движение на чувствата в треперещи листа, 
с изчерпващо опиянение изпява песента.

Чистота, освежаване, красота и обожаване
в мислите изгряват като роденото очакване.
Топят ненужното и само страхът изостава
да отговори дали пътуването си заслужава.

Vacuum

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е чудесно г-н Никифоров щом съм Ви стимул да пишете - четете!:D
  • Какво движение на мисълта, г-н Банов! Каква последователност на изказа!
    Та Вий сте съвършен! Простете, мен, лаика, ако с бедния си речник не мога да изкажа подобаващо своето възхищение, но поне се опитах.
Предложения
: ??:??