Движение
Време е за природа, вкъщи само е несгода.
Все гледам снимки, превърнах го във мода,
забравил за слънчеви усмивки и аромати,
за всякакво движение, освен на крилати.
Красива планина зад свирката на локомотив,
омайна долина в колелата на звука креслив.
Пътува монотонно и унася всичко мило,
с дъха на пътешествие душата ми открила.
Пред мене всичко вятърът събира и издува,
очите гъделичка, с цветовете сладко плува.
Пръхка желанието за още ново и различно,
прибира с глътка сърцето старото, обичано.
На безгласните картини с музика помежду им
въображението добавя солфежа необходим
и движение на чувствата в треперещи листа,
с изчерпващо опиянение изпява песента.
Чистота, освежаване, красота и обожаване
в мислите изгряват като роденото очакване.
Топят ненужното и само страхът изостава
да отговори дали пътуването си заслужава.
Vacuum
© Влади Мир All rights reserved.
