Време е за природа, вкъщи само е несгода.
Все гледам снимки, превърнах го във мода,
забравил за слънчеви усмивки и аромати,
за всякакво движение, освен на крилати.
Красива планина зад свирката на локомотив,
омайна долина в колелата на звука креслив.
Пътува монотонно и унася всичко мило,
с дъха на пътешествие душата ми открила.
Пред мене всичко вятърът събира и издува,
очите гъделичка, с цветовете сладко плува.
Пръхка желанието за още ново и различно,
прибира с глътка сърцето старото, обичано. ...