15.11.2008 г., 21:11

Двойка

760 0 3

 

Двойка

 

Мълчание и болка,

сплетени във мрежа,

увила сърцето ми

и шипове от спомени

в него забиват.

Сълзи и страх

постеля направили

на душата ми

и я завиват с обреченост

за утрешните мигове.

Гняв и омраза

на вратата ме чакат,

у дома ме приветстват

и отричат всичко

случило се хубаво.

Аз и самотата -

толкова влюбени,

страстно се прегръщаме

и не допускаме любовта

да ни раздели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...