Nov 15, 2008, 9:11 PM

Двойка

  Poetry » Love
763 0 3

 

Двойка

 

Мълчание и болка,

сплетени във мрежа,

увила сърцето ми

и шипове от спомени

в него забиват.

Сълзи и страх

постеля направили

на душата ми

и я завиват с обреченост

за утрешните мигове.

Гняв и омраза

на вратата ме чакат,

у дома ме приветстват

и отричат всичко

случило се хубаво.

Аз и самотата -

толкова влюбени,

страстно се прегръщаме

и не допускаме любовта

да ни раздели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...