Nov 15, 2008, 9:11 PM

Двойка

  Poetry » Love
761 0 3

 

Двойка

 

Мълчание и болка,

сплетени във мрежа,

увила сърцето ми

и шипове от спомени

в него забиват.

Сълзи и страх

постеля направили

на душата ми

и я завиват с обреченост

за утрешните мигове.

Гняв и омраза

на вратата ме чакат,

у дома ме приветстват

и отричат всичко

случило се хубаво.

Аз и самотата -

толкова влюбени,

страстно се прегръщаме

и не допускаме любовта

да ни раздели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...