ДВОЙНИК  НА ПУЛСАР

Изтрий всичкия си блясък

и всичкия си прах изтрий,

за да остане чиста като пясък

душата ти  сред морските вълни.

Бушувай и не питай

светкавици защо разкъсват мрака.

Щом те боли, до болка викай,

но вън да спре дъждът не чакай.

Навън е пълнолуние крещящо,

не може да се спи спокойно,

а времето е подходящо

в небето да потърсиш двойник.

Опърлен и отнесен от пространството,

като пулсар намигащ в тишината,

отиващ и завръщащ се от странство -

като око на светлината.

Той вика те да ти прехвърли

от свойта топлина и вечност -

да можеш утре да се хвърлиш

във битката за капчица човечност.

И да останеш,  и да те има,

като следа по мокър тротоар,

като въздишка, като рима,

човекодвойник на пулсар!