28.11.2008 г., 20:29 ч.

Двойственост 

  Поезия » Философска
667 0 12

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Белезите остават скрити в душите ни, а оковите разкъсваме... Никога не мога да намеря думи за коментар на дълбоко вълнуващите ме, твои стихове!
  • Спомен горчив в сладост обличам,

    в черно изграждам стени от мъгли,

    с дрехи преградни сам се събличам,

    с кръг очертавам остри ъгли.

    Харесват ми философските ти стихове
  • поздрав
  • Искам да ти кажа само че ти си от поетите които ме вдъхновяват!Наистина много силна творба!
  • Изключително силна творба!
    Блестяща ритмика!Хареса ми!
  • Преплетени черно и бяло, добро и зло, минало и бъдеще - в една кота - СЕГА!
    Великолепна творба!
  • Невероятен стих!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Изградил си защита срещу чужди влияния,но по важното е ти вътре как се чувстваш!
    Написал си невероятен, дълбоко философски стих!
    Аплодирам те за това!
  • "С белези нови от стари окови,ръждиви надежди лъщят в полунощ..." И буря, буря,буря, и с кърви бунтарски срещу бетонни стени...Поздрави!
  • Мога само да кажа:Поздрав Дими!
  • с кърви бунтарски робски кипя...
    това е твоята истинска същност...
    много силна и стойностна поезия твориш, поете...с обич, Митко.
  • Мите,разтърсваш ми душата,после я погалваш...Страхотен си...!
Предложения
: ??:??