Двойственост
Спомен горчив в сладост обличам,
в черно изграждам стени от мъгли,
с дрехи преградни сам се събличам,
с кръг очертавам остри ъгли.
С белези нови от стари окови,
ръждиви надежди лъщят в полунощ,
в устата сладни, преял от олово,
ангел целувам с демонска мощ.
Верен оставам, предателски мисля,
скачам в кипеж на утаечна кръв,
бягам от края в средата притиснат,
жертва на вялост и яростна стръв.
Реката ме носи, водата прекрачвам,
с кърви бунтарски робски кипя,
в дните изгладен, в нощите смачкан
примесвам кафето с цвят на липа.
В бъдещи спомени бавно избързвам,
кретам сковано с пъргав рефлекс,
в пистата грапава, нежно подхлъзнат,
тичам рекордно от раз и на екс.
© Димитър Станчев All rights reserved.
