12.05.2009 г., 17:04 ч.  

Двуизмерно 

  Поезия » Философска
827 0 11
Понякога шестте ми измерения умират,
в окото само на едно.
А седмото от декомпресията колабира,
и бърка "щяло" със "било".
Във паузата разменят дрехи Ерос и Танатос,
плющи многострадален дъжд,
и моят свят добива навици на гладно блато,
макар си е един и същ.
Тека в единственото измерение - надолу,
в припадък времето лежи,
и вяло се залъгвам, че е моя воля,
че просто мен ми се мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Предложения
: ??:??