Регина (Радост Даскалова)
374 1427
12.05.2009 г., 17:04 ч.  

Двуизмерно 

  Поезия » Философска
748 0 11

Понякога шестте ми измерения умират,

в окото само на едно.

А седмото от декомпресията колабира,

и бърка "щяло" със "било".

Във паузата разменят дрехи Ерос и Танатос,

плющи многострадален дъжд,

и моят свят добива навици на гладно блато,

макар си е един и същ.

Тека в единственото измерение - надолу,

в припадък времето лежи,

и вяло се залъгвам, че е моя воля,

че просто мен ми се мълчи.

Че мокрото небе над мене е обърнат купел,

и ме кръщава за живот,

че двуизмерен пак е начин да изкупиш,

дори с посоки "след" и "под".

Че северът е само производно на компаса,

а югът - глезен Пасифик,

че западът е място слънце да засяда,

а изтокът ми - нервен тик.

 

Залъгвам се и двуизмерно слизам към земята

с претенцията "мой живот"...

По-точно то не е живот, а някакъв остатък,

но вече ми е все едно.

 

 Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??