Двуизмерно
Понякога шестте ми измерения умират,
в окото само на едно.
А седмото от декомпресията колабира,
и бърка "щяло" със "било".
Във паузата разменят дрехи Ерос и Танатос,
плющи многострадален дъжд,
и моят свят добива навици на гладно блато,
макар си е един и същ.
Тека в единственото измерение - надолу,
в припадък времето лежи,
и вяло се залъгвам, че е моя воля,
че просто мен ми се мълчи.
Че мокрото небе над мене е обърнат купел,
и ме кръщава за живот,
че двуизмерен пак е начин да изкупиш,
дори с посоки "след" и "под".
Че северът е само производно на компаса,
а югът - глезен Пасифик,
че западът е място слънце да засяда,
а изтокът ми - нервен тик.
Залъгвам се и двуизмерно слизам към земята
с претенцията "мой живот"...
По-точно то не е живот, а някакъв остатък,
но вече ми е все едно.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Браво Регина!
