Понякога шестте ми измерения умират,
в окото само на едно.
А седмото от декомпресията колабира,
и бърка "щяло" със "било".
Във паузата разменят дрехи Ерос и Танатос,
плющи многострадален дъжд,
и моят свят добива навици на гладно блато,
макар си е един и същ.
Тека в единственото измерение - надолу,
в припадък времето лежи,
и вяло се залъгвам, че е моя воля,
че просто мен ми се мълчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up