13.01.2010 г., 20:36 ч.
Дядо Або баба стана
При днешния бабриархат,
кво да напрай дядо Або!?
Реших са, за да съм рахат –
кръц, оф – и аз да стана баба.
Отидоф при вритиринаря.
С ракийца упои ма... Ей го на –
къквото стана, стана с гениталя...
Ма баба Аба вечи съм (жена).
И в оримака с мойти дружки
цял ден за пулитика шъ гълчим.
И стихове шъ пиша, ненаужким.
Измислила съм дажи псювдоним!
Шъ маам начи срофи склиротични
и шъ ги нижа, ама стих след стих...
И баба ем шъ съм, и пуйтеса лична.
Либоф АборигеNска са кръстих!
© Борко Бърборко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
понякога става и така...
усмихна ме, Боре.
-
Съкън, нидей за смях да ставаш,
чи бабити ши ревнат пукрай мен,
и атрибута няма да си даваш,
щот мож да ти путрябва някой ден. -
Лелеее, утрепа ме! И сега к'во?! Ми таман с дядо Або са пузапознахми...Таз Либоф много префърцунена ми се види...
-
Стореното си е сторено,
ама ако дядриархат настъпи,
си паза атрибута,
че съ ни знай кат баба
докъде шъ я избутам!
Благодаря за съпричастието! -
-
При тоя бабриархат ще се появят приказки с начало:
имало едно време един...дядо... -
Добре дошла от нас,бабо Аба!
-
Аз нещо не разбрах! Вече няма абориген, а има Либов Аборигенска? Или тая Либов е либовта на аборигена? Ама че дилема!
-
Ей, притесняваш ме нещо! Ама псевдонимът е трепач!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сига са научи дори търлъци да плитеш,
и на мегданя пулитиката да бистриш.
Пък за атрибута... хич да ни ривеш!