При днешния бабриархат,
кво да напрай дядо Або!?
Реших са, за да съм рахат –
кръц, оф – и аз да стана баба.
Отидоф при вритиринаря.
С ракийца упои ма... Ей го на –
къквото стана, стана с гениталя...
Ма баба Аба вечи съм (жена).
И в оримака с мойти дружки
цял ден за пулитика шъ гълчим.
И стихове шъ пиша, ненаужким.
Измислила съм дажи псювдоним!
Шъ маам начи срофи склиротични
и шъ ги нижа, ама стих след стих...
И баба ем шъ съм, и пуйтеса лична.
Либоф АборигеNска са кръстих!
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
Сига са научи дори търлъци да плитеш,
и на мегданя пулитиката да бистриш.
Пък за атрибута... хич да ни ривеш!