Баба щура. Дядо строг.
Баба ми е поетеса.
Дядо пък е офицер.
Тя ми пее луди песни.
Той пък във ръце с тефтер
все следи си новините
като същи репортер.
Баба римички подрежда
в стихчета за всеки миг.
А пък дядо най-прилежно
ме строява кат войник,
щом усети лудория
или някой шантав трик.
Тя мечтае. Той нарежда
всичко в нас да е наред.
Често гледа изпод вежди,
но ми казва: "Вярвам в теб!
Ти си нашата надежда.
Най-големият късмет!".
Толкова са те различни.
Баба щура. Дядо строг.
Но и двамата логично
са за мен голям урок -
как в живота да обичам
безусловно. Както Бог.
19. 06. 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
