21.12.2008 г., 23:11

Дядо Коледа се влюби в мен

1K 0 5

Дядо Коледа се влюби в мен



Той не влезе при мен през комина,
но сам дойде при мен в нощта,
седеше дълго до топлата камина
и ме наблюдаваше докато спя.


Седеше в бяло и червено пременен,
загледал се в моята снимка в рамка...
Попита: "Искаш ли да дойдеш с мен -
не за друго търся си Снежанка?!"


Взех премръзналите му ръце
и ги стоплих с дъхът си,
а той погали белоснежното ми лице
и плахо каза: "Красива си!"


Сънувам ли, глътка чай отпих,
а той ме погали с поглед от обич червен,
докоснах ръцете му и се смутих -
Дядо Коледа се влюби в мен!!!


Но случайно падна му брадата,
голяма съм, а вярвам в чудеса
и откри се лице познато,
което подарък ми носи в нощта.


А нямаше нищо в щедрите му ръце,
но сутринта под елхата светеше чудно,
подарък не в кутия, а в сърце,
което беше с много обич пълно.


13.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дядо Коледа съществува!Той е във всички нас.
  • Оригинално произведение!Поздрави!
  • Горкият Дядо Коледа - свършили се подаръцете и се е превърнал в Св.Валентин
  • Това е една сбъдната мечта,накара ме да се варна в света на мечтите от които не искам да излизам.Идками се да има снежанка която да си търси дядо Коледа и да се влюби в мен...токувиж ми паднала памучената брада... хах.
  • Накара ме да се усмихна замечтано в момент, когато не вярвам в мечти. Може би наистина съществуват чудеса? (:

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...