Дядо Пенко
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена,
бързо свива го корема.
- Пено, слизам до мазето,
зоб да зема за прасето,
за кокошките тревица,
и за пилците водица.
- Я, шашкънино, кажи ми,
га ш`ъ свърши пусто вино?
Виж, че вече стана пладне,
а животните са жадни.
Менци метнал е през рамо,
но във джоба скрит бурканя.
И юларчето за Марко,
даже кофа със попарка.
Крачи смело сбръчкал вежди,
и към Пена не поглежда.
Мрънка нещо под мустак,
но ще има винце пак.
Врътна чаша, после канче,
и препълнено бурканче.
Бузки Пенко зачерви,
Щ'от винцето мирно не стои.
Впрегна във каручката айгъра,
бавничко пое към къра.
Беше взел косата,
и аба-та, и торбата.
Тъй на пряко през селцето мина
да „прослуша" магазина.
Там работи наш'то Миме,
уж е малко, ма с голямо виме.
Тя спокойно го изслуша,
във чантето нещо мушна.
Грабна дядо ти торбето
и отпраши към полето.
Пуста Пена пък чевръста -
(много бива я във кръста)
с тоз` чорап „велика плетка"
уйдурдиса се при нейната съседка.
Кака Мара с Курвоазие-то,
де`т наглася дълго деколтето.
А пък Мара - гражданка й от сой,
тя чорап не мож` да уплете,
само люби да си пийва
де по чашка, де по две.
- Де ма, Пено, погледни съ.
Ти направо са шаштиса.
Я пийни едно Курвоазие.
Тоз` чорап да н` би да е с бие?
Пенко зор пък си не дава,
пълни си колата с плява,
но прескача до торбето
да не стопли се винцето.
Измори се, па реши да седне,
мъничко да си подремне.
Мина пладне, дядо се прозява.
- Пуста да остани тази плява.
Хайде, конче, да си одиме у къщи,
дърта Пена пак ша ми са мръщи.
Влезе Пенко потен в двора,
вкара кончето в обора,
и колата разтовари,
плявата надипли до дуваря.
Тук погледна, там се спря,
но от Пена ни следа.
Ей я, нашта се задава
по шосето криво-ляво,
бърка крачките горката
с плетка, бодната в полата.
Прихна Пенко да се смее,
дето Пена се люлее.
- Хайде, Пено, идвай тука
да опиташ мезелъка,
трябва да си пра`иш сметка,
то не става само с плетка.
Тъй завърши тази свада,
между влюбените „млади",
там, на масата с винцето
и мезенце от прасето.
© Николай Стойчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винцето изпиха,
ракийката пресполовиха,
цепят ги главите страшно
в дома им е вече тясно,
но в ресторанта място има
винаги за цялата им дружина.
Пиенето там не свършва
само дето ги прекършва,
от опиянение всичко им минава,
само дето истината една,едничка си остава,
че от алкохолика братче нищо не става.
п.п Харесах това ,което прочетох .Поздрав! -
Една неделна наздравица на всички
(остана ми малко винце) -
Хареса ми!
Глътнах го на екс, не като Курвазието, но пък сладко кат винцето.
Поздрав, Ники! -
Аве на Бански не се ли казва "чочошчици"? Или е може би някоя тяхна си, несъществуваща нийде дума.
-
!!!!
Поздрав! -
Нищо, че не съм от Банско-
и аз си тача вино ланско!
Нещо май Курвазие-то
в бой ще влезе със винцето?
Ще го победи, защото
българско си е - от Банско,
пък онуй не е от наще-
от далечно си е странство! -
Приликата с действителни случки и събития е ...може би просто ...случайна?! Или познаваш протоТипките?!
-
Чуус! С Курвоазието!!! Поздрав, Дядо Пенко (пардон - Ники)!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и към Пена не поглежда.
Мрънка нещо под мустак,
но ще има винце пак.
... мъжка философия ...