Дядо Пенко
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена,
бързо свива го корема.
- Пено, слизам до мазето,
зоб да зема за прасето,
за кокошките тревица,
и за пилците водица.
- Я, шашкънино, кажи ми,
га ш`ъ свърши пусто вино?
Виж, че вече стана пладне,
а животните са жадни.
Менци метнал е през рамо,
но във джоба скрит бурканя.
И юларчето за Марко,
даже кофа със попарка.
Крачи смело сбръчкал вежди,
и към Пена не поглежда.
Мрънка нещо под мустак,
но ще има винце пак.
Врътна чаша, после канче,
и препълнено бурканче.
Бузки Пенко зачерви,
Щ'от винцето мирно не стои.
Впрегна във каручката айгъра,
бавничко пое към къра.
Беше взел косата,
и аба-та, и торбата.
Тъй на пряко през селцето мина
да „прослуша" магазина.
Там работи наш'то Миме,
уж е малко, ма с голямо виме.
Тя спокойно го изслуша,
във чантето нещо мушна.
Грабна дядо ти торбето
и отпраши към полето.
Пуста Пена пък чевръста -
(много бива я във кръста)
с тоз` чорап „велика плетка"
уйдурдиса се при нейната съседка.
Кака Мара с Курвоазие-то,
де`т наглася дълго деколтето.
А пък Мара - гражданка й от сой,
тя чорап не мож` да уплете,
само люби да си пийва
де по чашка, де по две.
- Де ма, Пено, погледни съ.
Ти направо са шаштиса.
Я пийни едно Курвоазие.
Тоз` чорап да н` би да е с бие?
Пенко зор пък си не дава,
пълни си колата с плява,
но прескача до торбето
да не стопли се винцето.
Измори се, па реши да седне,
мъничко да си подремне.
Мина пладне, дядо се прозява.
- Пуста да остани тази плява.
Хайде, конче, да си одиме у къщи,
дърта Пена пак ша ми са мръщи.
Влезе Пенко потен в двора,
вкара кончето в обора,
и колата разтовари,
плявата надипли до дуваря.
Тук погледна, там се спря,
но от Пена ни следа.
Ей я, нашта се задава
по шосето криво-ляво,
бърка крачките горката
с плетка, бодната в полата.
Прихна Пенко да се смее,
дето Пена се люлее.
- Хайде, Пено, идвай тука
да опиташ мезелъка,
трябва да си пра`иш сметка,
то не става само с плетка.
Тъй завърши тази свада,
между влюбените „млади",
там, на масата с винцето
и мезенце от прасето.
© Николай Стойчев All rights reserved.
