Дядовата къща

Там далече в селце във Верила планина,

отивам пак при дядовата къща, при рода.

Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,

няма го дядо и баба тук рядко се завръща.

Тя съградена е с много любов от душа,

с много тежка работа от родители и деца.

Сега тя е за жалост тъжна и много сама,

чака ме да дойда, тя ми е в душата, в кръвта.

Там израснахме заедно с баба и дядо като деца,

малки деца близо до на България природата.

Сред стадо от овце , магаре, близо до земя,

да работим и се трудим, истината е в труда!

И отново се завръщам в дядовата къща,

тук е останал вярвам на рода (на дядо) духа.

И подкрепя ме той  в трудности и в работа,

усещам го, знам че го има, нося го в душа!

А къщата си е същата както и преди,

но когато има хора тя сама не се руши!

Защото и тя живее, има го в нея духа,

къща на нашите близки хора и деца!