30.07.2011 г., 12:10 ч.  

Дявол 

  Поезия » Друга
613 0 0

ДЯВОЛ

 

Може би вярвам, че върша добро,

с чисти помисли и добри намерения,

скромен съм, спазвам обноски,

не се поддавам на гневни вълнения.

Усещам обаче през цялото време

полъх от сили далечни и древни,

които карат кръвта да завира,

в спорове дребни, в кавги ежедневни.

Те ме водят в непознати светове,

където всяко зло е без последствия,

там за греховете няма укор,

а безкрайна почит и хвалебствия.

Там единствен аз съм справедлив

- правда само мене се полага,

там другите са безполезна сган

и мога да ги залича веднага ...


Но ето виж как силите нашепват

своите грандиозни обещания

гощавайки душата с тъмнина,

родена от утробата на зли желания.

И стиснат в ноктите на пагубния сън,

остава ми на Бога да се моля,

за сетна бран да хвърля срещу ада,

вяра, надежда, разум и воля.

 


© Развей Прах Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??