24.01.2020 г., 13:46

Дявол си!

608 0 0

Пропила си се в мозъка ми,

като лоша миризма по изкъпана коса. 

И не мога да те отмия.

Отрови сънищата, отрови дните ми,

като Чернобил през 2019-та си!

Погледа ти минава като остри стрели,

забиващи се в мен.

Давя се в очите ти.

Устните ти спират дъха ми.

Не дишам вече!

Изгаряш ме, а не съм в огъня.

Не усещам болката, всичко е изтръпнало.

Страх, ярост, любов.

Дявол си!

Егоцентричен и завладяващ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...