Дяволска игра
дявол ли ще искаш за слуга,
с ангели ли ще се биеш,
за да подхранваш свойта суета?
Тя едничка ти остана,
тя едничка ще е с теб докрай,
нищо че и нея мамиш
със лъжите си безкрай....
В ада винаги се криеш -
ада в твоята глава,
само на това ли си способен,
с тази дивна красота.
Дяволът дори ще ти завиди,
колко изкусителен си ти,
как перверзно се промъкваш
със свойте хиляди лъжи.
Как владееш този поглед
пълен със сласт, със огън, с лед,
Устните ти очертани
сякаш са за някой портрет.
И лукаво пак потриваш
скришом свойте ръце,
и отново се оглеждаш,
за поредното лице.
Жертвите си набелязваш
в свойта дяволска игра,
ето че слуга си имаш...
самият дявол е това...
Дяволът във женски образ,
с името на тази жена,
която тебе обигра те,
но пропадна в своята игра.
Която тебе те научи,
която с теб си поигра,
я виж сега къде...
долу в твоите крака...
Отново гордо се оглеждаш,
ти - победителят във таз игра,
кога ли ще се осъзнаеш,
останал си отдавна без душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Боянова Всички права запазени

