16.03.2011 г., 20:48 ч.

Дяволска шега 

  Поезия » Философска
770 1 1

 

 

 

                                              дяволска шега

 

 

                              Сънувам често своите мечти,

                              а някои отиват в двора на забравата;

                              неусетно се изнизват после дните ми,

                              подмамени и те от сенките на рая.

 

 

                            Че само тая бяла лунна светлина

                            не е мираж, а тайнство на нощта;

                            нощта със своя приказен и звезден свят,

                            а после ще изгрее слънцето на есента.

 

 

                          Стремим се към божествената светлина,

                          но сме затиснати от земна суета

                          и за размах крилете си не можем да извадим,

                          това не е ли гадна дяволска шега!

 

            

 

 

                   

© Димитър Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??