Mar 16, 2011, 8:48 PM

Дяволска шега 

  Poetry » Phylosophy
871 1 1
дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая.
Че само тая бяла лунна светлина
не е мираж, а тайнство на нощта;
нощта със своя приказен и звезден свят,
а после ще изгрее слънцето на есента.
Стремим се към божествената светлина,
но сме затиснати от земна суета
и за размах крилете си не можем да извадим, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митев All rights reserved.

Random works
: ??:??