Водиш ме към ада.
Ти -ангелът с дяволска душа,
всеки път изгарям на клада,
заради теб и греха.
Омагьосваш ме. Не зная какво върша,
съвършено силна е твойта магия,
разумът успяваш в мен да прекършиш,
бягам, намираш ме, няма къде да се скрия.
Умирам и се раждам с теб,
мразя те и те обичам,
противоречиви са чувствата в мен,
като магнит ме привличаш.
Търся подслон за душата си
и го намирам в теб,
желая смърт за тъгата си ,
която разсичаш с меч.
Дявол си с ангелско лице,
в дяволските ти обятия намирам покой,
прегръщаш ме със силните си ръце
и знам, че си мой.
© Богдана Маринова Всички права запазени