Дъга
Нас любовта не ни подмина
и под издъхващи звезди
съдбата се разпореди
тъй както Яворов и Мина...
на педя да сме с теб, на косъм
един от друг, но никой път
опитомената ти плът
и с пръст крадливо да докосна...
Но след поредица обрати
сам Господ сякаш се смири,
додето малко призори
като дъга след дъжд изпрати...
усмивката на твойте устни
в съня ти, щом с въже ме спусна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
