Нас любовта не ни подмина
и под издъхващи звезди
съдбата се разпореди
тъй както Яворов и Мина...
на педя да сме с теб, на косъм
един от друг, но никой път
опитомената ти плът
и с пръст крадливо да докосна...
Но след поредица обрати
сам Господ сякаш се смири,
додето малко призори
като дъга след дъжд изпрати...
усмивката на твойте устни
в съня ти, щом с въже ме спусна...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Благородническото ти перо с лекота подчинява тая средновековна форма, кoято някои по грешка приписват на Шекспир.
Възторжен поздрав!