18.01.2010 г., 10:17 ч.

Дъга 

  Поезия » Друга
721 0 10

Въпросите на сълзи се разбиват
и тъжно рикушират във паважа.
С водовъртежа от вина се сливат.
Все повече размива се миражът.

Една ръка пресяга се в потопа,
подава въгленче и малко суха вяра.
Една ръка ... А колко е жестоко,
когато таз спасителна ръка я няма.

И ти ми каза: "След пороя
най-пъстрата дъга изгрява".
Дали ще е добър за мен развоят?
Сега остава само да повярвам!

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??