Jan 18, 2010, 10:17 AM

Дъга 

  Poetry » Other
723 0 10

Въпросите на сълзи се разбиват
и тъжно рикушират във паважа.
С водовъртежа от вина се сливат.
Все повече размива се миражът.

Една ръка пресяга се в потопа,
подава въгленче и малко суха вяра.
Една ръка ... А колко е жестоко,
когато таз спасителна ръка я няма.

И ти ми каза: "След пороя
най-пъстрата дъга изгрява".
Дали ще е добър за мен развоят?
Сега остава само да повярвам!

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??