27.01.2014 г., 19:30

Дъга

1.5K 0 3

Вдигни очи и погледни небето,
в лазур искрящ след бурята в нощта
дъга блести, от слънцето родена,
да ти разкрие моята душа.

С червеното сърцето ми гори,
кръвта във вените от страсти полудяла.
Блестят във синьо моите мечти,
във цвят от рози щастието ми сияе.
На жълтото във топлите лъчи
се къпе любовта ми. Нежно цвете
от пурпур във душата ми цъфти.
В зеленото на сладкото безвремие
тече от чувствата ми сребърна река.
На облаче от портокалов цвят
изпращам ти аз моята дъга – вземи я,
във багри ярки да огрее твоя свят
и любовта ни да превърне във магия



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...