31.01.2018 г., 8:41 ч.

Дъга 

  Поезия » Пейзажна
961 2 11

Аз зная, не пиша красиво,
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни,
през мрачни и облачни дни,
за сивите краски небесни,
видяни, когато вали.


Но тъй веднъж,
взрян във небето,
от нейде прокрадна се лъч...
Какво ли краде - общо взето?
Чернилка и горест и жлъч.
И тъй, под посърнали дрипи,
на облачен, черен покров,
нечакана там появи се,
покриваща цял небосвод...
Една - без следица от сянка,
във свежест на ранна роса
с неземно красива осанка,
извита, изящна дъга!


И как ли и черно мастило,
обагря ми сива душа?
О, Господи, благодаря Ти,
Ти нами рисуваш - дъга!

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??