Дъга
Аз зная, не пиша красиво,
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни,
през мрачни и облачни дни,
за сивите краски небесни,
видяни, когато вали.
Но тъй веднъж,
взрян във небето,
от нейде прокрадна се лъч...
Какво ли краде - общо взето?
Чернилка и горест и жлъч.
И тъй, под посърнали дрипи,
на облачен, черен покров,
нечакана там появи се,
покриваща цял небосвод...
Една - без следица от сянка,
във свежест на ранна роса
с неземно красива осанка,
извита, изящна дъга!
И как ли и черно мастило,
обагря ми сива душа?
О, Господи, благодаря Ти,
Ти нами рисуваш - дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
).
