Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп,
набрах от цветовете на лалета.
Липите нацъфтели от живот
и нарцисите грабнах от полето.
Оранжевото в изгрева открих,
далече, тъй далече – в хоризонта.
В магията на пламенни искри
от огън сред жаравена преломност.
Червеното е в макови листа
и в плътно кадифе на рози майски.
Във гроздовете сочни от лоза,
които стават руйно вино райско.
Лилавото е в лавандулов цвят,
тъй ширнал се по юлските полета.
И в залезите над един палат –
земята е палата под небето.
А синьото е в морските недра,
във влюбения поглед на момиче.
Разбрахте ли, направих си дъга –
за вас е дар, защото ви обичам!
© Данаил Таков Всички права запазени