По тез пътеки из нивята
вървя самотна, бавно крача,
щурци и малки пойни птички
изнасят пролетна естрада.
По тез пътеки из нивята
лекувам си от теб душата,
попивам песни, аромати,
пречиствам се от болки стари.
По тез пътеки из нивята,
из птички пойни, дъх на младост,
загърбвам дни, лъжовни страсти
и сили нови в мен пораждам.
© Ивелина Дамянова Всички права запазени