По тез пътеки из нивята
вървя самотна, бавно крача,
щурци и малки пойни птички
изнасят пролетна естрада.
По тез пътеки из нивята
лекувам си от теб душата,
попивам песни, аромати,
пречиствам се от болки стари.
По тез пътеки из нивята,
из птички пойни, дъх на младост,
загърбвам дни, лъжовни страсти
и сили нови в мен пораждам.
© Ивелина Дамянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
