styd
36 резултата
„ От десет години обществото има порив да съгражда…от предишните двадесет да разгражда…“
Десет години откак завехна
като цвете сред плевели българска надежда.
Десет години сълзи рана дълбока,
като язва злъчна, горчива до болка… ...
  1121 
Уморена съм и пленена съм!
Душата като че сто живота живяла…
Огорчена съм и ранена съм
и в грешния, пустия свят овдовяла…
Празни селца, страхливи сърца, ...
  509 
Ех, рожбо моя, свидна и обична,
от Бог звездица, слънчице в градина,
открих със тебе радост и тревога,
ти вакло агне, бисерче, коприна!
Отгледах те, порасна ти голяма, ...
  1035 
Срам ме е, че съм работещата бедна,
че държавата кат муленце ме впрегна.
Блян ли е да съм щастливата жена,
окрадена щом съхна в младостта?
Очернена във ерата на мрачна сган, ...
  804 
Бабо, помниш ли когато,
бях при тебе всяко лято,
газех ширнали полята,
шляпах радостно в реката,
сбирах билки в ръката, ...
  1005 
Народе, приготви се - обявен за заразен,
не че днес си в първо здраве, на апатията в плен,
от где превзе те болест страшна,та така си упоен,
народе-подготви се! - по стандарт си утвърден!
Тихо чака и животът, виж от релси се килна, ...
  596 
  4339 
  1995 
Има смисъл да вярвам в ръцете си,
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...
  593 
Народе, соколе, закръжи над земята,
че прободе, соколе, жална, още и свята,
там догдето ти взора, жарен, яден облита,
черна, алчна ламя, жална земя помита.
По земята обична, черни змии се оплитат ...
  616 
И пристана време мрачно, безверно,
у душата скот бе, у сърцето – заек
и остана да дреме безглавно, удачно,
у сенката идиотска на човека сал скелет.
Душа у него нема, щом мъка го не жегва, ...
  774 
- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане ...
  696 
Художник нека бъда, да рисувам,
живота – съдник с краски да потулвам,
безделник нека бъда, да бленувам,
скръбта – каторжник – нека да пирувам.
Ще дойда сетне в кръчмата при вази, ...
  629 
Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...
  1202 
Ти си копнежната буря,
зенит – същината ми взел,
стихийната огнена струя
и в страсти душата оплел.
Очаквам те, мое начало, ...
  417 
Да бъде тъй
Искам да съм добросторец,
маг да съм и смехотворец,
искам да съм правдоборец,
благ да съм и миротворец. ...
  950 
Чумави
Ей, народе, сън ли спиш,
ей, народе, жален гнийш,
ей, народе, в срам мълчиш,
всейде сиротен търпиш. ...
  572 
В умисъл
На В.
Да сториш добро е в безкрай измерения,
невинност оставаща с първи видения,
да пазиш родената в рая, вселенския, ...
  888 
Лекът
Хваликръцков бе добре!
Животът му бе важен и отдаден на неоспорима мисия – бъдещето на държавата.
Утрин ставаше, обличаше скъпия си костюм, който не успявяше да прикрие изпъкналото му шкембе, и надяваше лъскави обуща. След като одобряваше респектиращия си вид, който го гледаше от огледалото в ...
  761 
Из сърцето
Живота си гръмко не ще да описвам,
душата си чудно, че нейде разлиствам,
там, сиреч, за обич де тебе изписвам,
съдбата си явно, че нейде откривам. ...
  459 
По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си ...
  579 
Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...
  811 
Плачи, мое село на жалост,
горчи, мое мило за радост,
мълчи, мое село нахалост,
горчи, мое мило за младост.
Реките ти бистри да бликнат, ...
  1092 
Пролет, ела!
Ах, пролет, ти ухаеща бъди,
с поглед тучен озари нивята,
с полет топъл извеза,
в цветуща радост и земята. ...
  938 
Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...
  674 
За любовта им
Залюби Слънцето Луната,
мистична бе им любовта,
едничък син на своя татко,
а тя на майка си – една. ...
  1080 
Недей тъжи, когато губя
пътеката на нашата любов,
тогава празна ще побродя,
отново ще се върна аз.
Недей да бършеш ти сълзите, ...
  722 
Една любов поникна, чиста, свята,
на нашите поля-съдба,
красива бе и непозната,
ухаеше на сладост, на мечта.
И гледахме я с теб копнеещо, ...
  730 
Тази любов бе спокойно пристанище,
пристан на трудна и мъчна съдба,
тази любов бе за мене светилище,
на жарки молитви бе отговор тя.
Пролетен лъч в мразовитата зима, ...
  695 
Смирена
По пътя си вървях, с надежди го застилах,
забравила за теб, в мечтите се улисах,
но с тежки канари ти пътя ми засипа,
стояща там сред тях, зловещо се усмихна. ...
  662 
Безшумно в нощта ми пак идваш,
въздишки от мене си взимаш,
ала щом се покаже денят -
смътен спомен, неясна тъга.
Дълго гледаш лицето любимо ...
  559 
Красив си, тъй красив си ти, засрами слънцето и то се скри зад облаците бели, в далечни синеви. Ухаеш, тъй ухаеш ти, засрами розата и в пъпка тя се скри, и как ревнува те, нали. Гласът ти галещ, примамлив, с чувства нежни е пропит, на клона липов славей тих от твойта песен е опит. Очите, хиляди звез ...
  957 
Чуваш ли, небето тряска,
гръм раздра го и изсвятка,
всяка светлинка си скри,
като мене го боли.
Дървесата из горите ...
  1304 
Ще те откривам в утро ново,
в изгрева с огнени коси,
в небесна шир ще те откривам,
ще видя твоите очи.
В нежен цвят с роса окъпан, ...
  757 
Помниш ли, когат на двора,
там, до кичестата роза,
в думи сладки ме облече
и в любов ми се обрече.
Сладък беше разговора, ...
  593 
По тез пътеки из нивята
вървя самотна, бавно крача,
щурци и малки пойни птички
изнасят пролетна естрада.
По тез пътеки из нивята ...
  723 
Предложения
: ??:??