Дъх – като осъзнаване
Като дъх
Само дъх и поемам
Вятър в косите
По пътя препятствия
Всичко цветно втъкавам във себе си
Всичко тъмно разтварям със мене
Аз съм светла боя
Всъщност бяла
Позацапвам се леко понякога
Все по-малко остава цялото
Но светът тъмносин
изсветлява
Изчезвам ли
Не,ние се сливаме
Изчезват контрастите
Уча се
Все по-малко препятствия има
Само дъх
И съм горе
Върхът е мой
Шарена
Какво взех и какво дадох?
Всичко
Вървя и се откривам
Нищо няма смисъл само по себе си
Нищо!
Следващ дъх
Пропита съм
Светът е в мен
И аз съм в него...
22.01.201.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
