Дъх на олеандър
Под едрите листа на кипариса
и дъхавия цвят на олеандър
танцуваше сиртаки в такт Лариса
в пристанищния град, със Александър.
В затворен кръг на пляскащите длани
се виеха телата грациозни.
Лицата им, щастливо замечтани,
преливаха през страсти и сезони.
И сякаш тук цветущата Елада
бе кацнала наоколо да слуша.
На тъмното солената прохлада
в дърветата маслинени се сгуши.
Моряците мелодията крехка,
с изсечени от морски вятър скули,
с оркестъра игрив мотив подеха
разлял се по китарените струни.
А бисерният град-амфитеатър
на древната и младата Кавала,
притихнала в поднебния си шатър
за танц такъв отдавна бе копняла.
По стъпките ефирни на Лариса,
усмихната, до своя Александър,
на дансига, в кръга от кипариси,
се носеше дъхът на олеандър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
