Странна са енигма
твоите очи.
Дъх не ми достига -
сякаш са лъчи...
Пърхам в тях щастлива -
цяла съм любов.
Кротко се усмихваш,
сгрят от порив нов.
Дъх не ти достига...
Цяла в светлина,
странна съм енигма -
влюбена жена...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
ребус, все неразгадан -
пее, смее се и плаче
за любимия избран.