Дъх студен
търси грешки и се опитва да се вмъкне
между теб и мен.
Съвършено остър,
с причина, блестяща като стомана.
Знае как да те накара да го хванеш,
чрез теб да ме прореже.
Знае как да ме накара до го оставя,
за да се забие, където най ще боли.
Дъх студен
търси начин да вледени
и теб, и мен...
Сега го виждам
как се приближава, как го вдишваш.
Сега ме вижда -
и безсилието в мен, и гордостта.
И приплъзва се...
Дъх студен
търси гостоприемници,
място у теб, място у мен...
Че е заето,
много ми се вярва.
Да вярвам -
много ми се иска...
Като отворя очи,
да вярвам, че нещо искам...
© Катя Всички права запазени