23.06.2022 г., 7:40

Дъхът на лятото

506 1 6

   

Дъхът на лятото

 

Липата прецъфтя,

разсипа жълто злато.

Ухае на цветя,

пристигнало е лято.

 

И птиците летят,

те бързат да живеят

и всички в този свят

за щастие копнеят.

 

И само ти си пак

така далеч от мене

и няма път и знак

за спрялото ни време.

 

Изпращам любовта

във пъстра златна рокля,

на лятото дъха,

цветята и мечтата!

 

         Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....