Липата прецъфтя,
разсипа жълто злато.
Ухае на цветя,
пристигнало е лято.
И птиците летят,
те бързат да живеят
и всички в този свят
за щастие копнеят.
И само ти си пак
така далеч от мене
и няма път и знак
за спрялото ни време.
Изпращам любовта
във пъстра златна рокля,
на лятото дъха,
цветята и мечтата!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
