rudin (Иван Христов)
858 1444
5.03.2016 г., 19:43 ч.

Дъхът на здравец и иглика 

  Поезия » Друга
1039 0 5

Последно, ще забъркам качамака,       

с масло наложен, сирене и пръжки,

придърпал ще съм столчето трикрако

към масата, за обеда по мъжки.

 

С лъжицата ще гребна овче мляко,

в паницата да падне – ще го тръсна

и споменът за село много яко

ще дойде на трапезата ми късно.

 

Когато качамакът ме засити

(гладът ми вече няма да къркори)

и детството ще свърне тук честито –

балконът ми на нива ще се стори.

 

Ще седна аз, към Витоша загледан,

в годините назад, като в театър.

От сянката на листналия кедър

из селският ни двор ще хукне вятър.

 

Ще стигне тук, до градската ми порта,

на здравец дъх, иглика и на джоджен,

съборът на сигналната кохорта

от гайди сто, под билото на Рожен.

 

Игриви звуци нека ме приспиват.

Не ви оставям никакви скрижали.

Животът вече явно си отива

щастливо, че в два века сме живяли.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво! И аз се пренесох - там! Пишеш вълнуващо, красиви, подбрани слова! Прекрасен ритъм, неочаквани рими! Стихчето се чете с интерес докрая! Техника, идея, чувство, образност, послание - 6,6,6,6,6!
  • Не оставяй скрижали
    тях няма кой да пожали!
  • Романтика и красота...
  • Усетих дъха на здравец и иглика, дочух стоте гайди под билото на Рожен... Благодаря!
  • Аааа..., - качамак..., прекрасно...!!!
    "Последно, ще забъркам качамака,
    с масло наложен, сирене и пръжки,
    придърпал ще съм столчето трикрако
    към масата, за обеда по мъжки."
Предложения
: ??:??