Дъжд
Безмълвност от една страна, от друга тъмни хоризонти.
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши
и бързи нечии следи изнизаха се покрай къщите.
До късно бъбреше нощта и ронеше сребро в листата,
кукурузените й зърна петли подгизнали кълвяха.
В котле дъбоко подвари отвара с прегорели чувства,
с лъжичка мед я подслади горчилката, да й е вкусна.
Въздишка като топъл чай, утехата като бисквита,
ухание на липов май под лист от мащерка покрито …
Зората с теменужен знак прокапа вън като мастило
и щедър месецът-хлапак през кестените е разсипвал
пуканкови цветове, сълзи от восък е процеждал
наметнат с шал като дете, покрит от паяжинна прежда.
Каква бездънна тишина!
Небето се оглежда в локвите…
Край огъня седи жена - косите й са още мокри…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
