yotovava (Валентина Йотова)
2517 21046
24.01.2010 г., 16:08 ч.

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна
809 1 18

Безмълвност от една страна, от друга тъмни хоризонти.

Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва

в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.

Дъждът се  плисна, все едно на облак сивото котило

без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши

и бързи нечии следи изнизаха се покрай къщите.

 

До късно бъбреше нощта и ронеше сребро в листата,

кукурузените й зърна петли подгизнали кълвяха.

В котле дъбоко подвари отвара с прегорели чувства,

с  лъжичка мед я подслади горчилката, да й е вкусна.

Въздишка като топъл чай, утехата като бисквита,

ухание на липов май под лист от мащерка покрито …           

 

Зората с теменужен знак прокапа вън като мастило

и щедър месецът-хлапак през кестените е разсипвал

пуканкови цветове, сълзи от восък е процеждал

наметнат с шал като дете, покрит от паяжинна прежда.

Каква бездънна тишина!

                          Небето се оглежда в локвите…

Край огъня седи жена - косите й са още мокри…

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??