Дъжд
Слушай ме, Дъжд, щом намокриш
блейзъра ми, щом напоиш следвоенната
земя, втренчените сови,
започвай отначало знойната си игра,
продължавай да валиш по старому,
по новому, както ти е удобно, първобитно,
на части, загрижено, галопирай в паметта
на разочаровани момичета, съживявай
лицата на сънливи, посърнали камъни,
аплодирай хармонията на сигурната любов,
моли се за мир, за лимонови цветове,
изтегляй нишките на уплашени думи,
насочвай водата си към восъчножълтата
строгост на пущинаците,
вдъхновявай затаеното дишане на
одумваните тротоари.
Така се раждат кукуряците, влюбените
на моста, така протягат ръце бадемите.
Чуваш ли, Дъжд, накланяй се, изкачвай се
по меката кожа на маслините,
обърквай чадъри, обгаряй с вода
против уроки и божи закони,
бъди Дъжд-подпалвач, оцветявай
безчувствения свят с подрънкващи капки,
жигосвай със жива вода самотните покриви,
бъди любезен и тих със щъркела,
който носи жадувани розови бебета,
взирай се в ранното утро, изкрещявай
с чиста и вярна вода по нашите врати
и прозорци.
Точно тогава мъжът ми се приготвя
за работа, разхвърляни по килима
дрехи му се усмихват, той ме целува,
казвам му - по-малка съм от заек,
ако не ме обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
