Слушай ме, Дъжд, щом намокриш
блейзъра ми, щом напоиш следвоенната
земя, втренчените сови,
започвай отначало знойната си игра,
продължавай да валиш по старому,
по новому, както ти е удобно, първобитно,
на части, загрижено, галопирай в паметта
на разочаровани момичета, съживявай
лицата на сънливи, посърнали камъни,
аплодирай хармонията на сигурната любов,
моли се за мир, за лимонови цветове,
изтегляй нишките на уплашени думи, ...