ЛуЛу
49 222
1.12.2017 г., 0:11 ч.

Съновидения 

  Поезия
702 0 3

Сънувах те, мое съкровище свидно,

усещах те близо — тъй както преди...

Но пак се събудих... Защо си отиде?

В гърдите ми птиче от обич гнезди.

 

Да дишам, да спя, да обичам... не мога.

Без теб съм самотна сълза... Празнина.

Душата ми тлее. И в пепел и огън

се питам дали съм все още жена.

 

Надеждите бледи, във мен оцелели, 

не знаят къде си, но тайно блестят.

В сърцето се сгушват — неземни и бели.

Прошепват да следвам и аз твоя път.

 

И няма те, няма... защо си далече?

Без теб съм самотна жена... Празнина.

В съня да се върнеш аз чакам те вечер

и в нощния плач ми нагарча вина.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??